Есенното настроение...

Есенното Настроение

може о́ще да ни радва,

но внезапно, от движение –

във душите се прокрадва...

Тъжно Вятърът го носи

заиграл се с листопада

и коварно, с куп въпроси,

дебне Вярата в засада...

Вярата, че пак ще има

летни вечери вълшебни,

във които повторима

пак нощта ще бъде звездна...

А момичето прекрасно

появило се „нищото“ –                    -

с мълния, която блясва

ще разпали в мен огнището

пак – на чувства позабравени

от едни лета́ предишни:

с много страсти неподправени,

днес в Небитността оти́шли...

С Есенното настроение

вие Северният вятър

и внезапно, с настървение

се нахвърля на листата...

Сам торнадно завъртял се,

той мощта си  демонстрира –

в миг листата разпилява,

после вкупом ги събира...

Има и тъга неясна

в Есенното настроение –

уж е о́ще топло, ясно,

но за малко... Без съмнение!...

То край мене се промъква,

всеки вихър го натрапва –

малко веселост домъква,

но тъгата пак го грабва...

... Тръгвам в Есента загледан

в прелестната нейна зрялост –

необрани слънчогледи

рони Вятърът нахалост...

А по кръглите им пити

са нацали врабчета –

дръзки, гладни, гласовити

огласяват те полето...

Есенното настроение

е във тъжната октава,

но и с радост без съмнение

то е в птичата гълчава...

Тъжно... Мило...Толкоз Есенно...

Толкова спонтанно... Земно...

С ветрове стихийни носено –

Настроение вълшебно!...

10.10.2020.