Есента е сестра на тъгата.
Тя танцува по сухите листи.
Вий протяжно, оплаква се вятъра
на небето, до болка пречистено.
Есента ни загръща във спомени.
Казват всички – умирало нещо...
Жълти сълзи, внезапно отронени,
за несбъднати никога срещи...
Есента - това бавно сбогуване
със мечти, със любови, със нежност.
Равноденствено кротко тъгуване,
примирение до неизбежност.