Есента

24 нояб. 2012 г., 11:22

Поэзия » Другая

398 0 2

Есента е сестра на тъгата.

Тя танцува по сухите листи.

Вий протяжно, оплаква се вятъра

на небето, до болка пречистено.

Есента ни загръща във спомени.

Казват всички – умирало нещо...

Жълти сълзи, внезапно отронени,

за несбъднати никога срещи...

Есента - това бавно сбогуване

със мечти, със любови, със нежност.

Равноденствено кротко тъгуване,

примирение до неизбежност.