laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
24.11.2012 г., 11:22 ч.

Есента 

  Поезия » Друга
397 0 2

Есента е сестра на тъгата.

Тя танцува по сухите листи.

Вий протяжно, оплаква се вятъра

на небето, до болка  пречистено.

 

Есента ни загръща във спомени.

Казват  всички – умирало нещо...

Жълти сълзи, внезапно отронени,

за несбъднати никога срещи...

 

Есента - това бавно сбогуване 

със мечти, със любови, със нежност.

Равноденствено кротко тъгуване,

примирение до неизбежност.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??