Есента
Есента е сестра на тъгата.
Тя танцува по сухите листи.
Вий протяжно, оплаква се вятъра
на небето, до болка пречистено.
Есента ни загръща във спомени.
Казват всички – умирало нещо...
Жълти сълзи, внезапно отронени,
за несбъднати никога срещи...
Есента - това бавно сбогуване
със мечти, със любови, със нежност.
Равноденствено кротко тъгуване,
примирение до неизбежност.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
