Есента е сестра на тъгата.
Тя танцува по сухите листи.
Вий протяжно, оплаква се вятъра
на небето, до болка пречистено.
Есента ни загръща във спомени.
Казват всички – умирало нещо...
Жълти сълзи, внезапно отронени,
за несбъднати никога срещи...
Есента - това бавно сбогуване
със мечти, със любови, със нежност.
Равноденствено кротко тъгуване,
примирение до неизбежност.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
