Есента

Poesía » Otra

544 0 2

Есента е сестра на тъгата.

Тя танцува по сухите листи.

Вий протяжно, оплаква се вятъра

на небето, до болка пречистено.

Есента ни загръща във спомени.

Казват всички – умирало нещо...

Жълти сълзи, внезапно отронени,

за несбъднати никога срещи...

Есента - това бавно сбогуване

със мечти, със любови, със нежност.

Равноденствено кротко тъгуване,

примирение до неизбежност.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

ljubomira (Любомира)

Прекрасно! Есента като тъга, сбогуване и примирение...

2015-10-29T18:17:34+02:00
veni1212 (Венцислава Иванова)

Тъга и красота в стих!

2012-12-01T23:55:17+02:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0