17 окт. 2010 г., 20:23

Есента!

789 0 7

Гледам през прозореца

и виждам как зеленината

бавно в нощта

просто отива си...

По това познах -

есен е дошла,

най-богатия

и красив сезон...

 

О, есен златна, как да ти се възхитя!

 

Гледам и ти се радвам,

ти ни донесе това -

да можем по-силно да се

гушкаме и да ти се радваме.

Ти ни носиш и разходки

по красивите места,

за да можем ние бавно

гъбки да си съберем

и да има за тигана...

 

О, есен златна, как да ти се възхитя!

 

Също си удивителна с това,

че бавно сменяш въздуха

и ни подготвяш за това -

да се подготвим за люта зима

и за къщната топлина...

Носиш ни и всичко, което,

така ако го наречем,

ще кажем - златни улици

и пъстри простори...

 

О, есен златна, как да ти се възхитя!

 



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ребека Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...