energi4nata (Ребека Иванова) energi4nata (Ребека Иванова)
2 273
Oct 17, 2010, 8:23 PM

Есента!

800 0 7

Гледам през прозореца

и виждам как зеленината

бавно в нощта

просто отива си...

По това познах -

есен е дошла,

най-богатия

и красив сезон...

 

О, есен златна, как да ти се възхитя!

 

Гледам и ти се радвам,

ти ни донесе това -

да можем по-силно да се

гушкаме и да ти се радваме.

Ти ни носиш и разходки

по красивите места,

за да можем ние бавно

гъбки да си съберем

и да има за тигана...

 

О, есен златна, как да ти се възхитя!

 

Също си удивителна с това,

че бавно сменяш въздуха

и ни подготвяш за това -

да се подготвим за люта зима

и за къщната топлина...

Носиш ни и всичко, което,

така ако го наречем,

ще кажем - златни улици

и пъстри простори...

 

О, есен златна, как да ти се възхитя!

 



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ребека Иванова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0