17 oct 2010, 20:23

Есента!

793 0 7

Гледам през прозореца

и виждам как зеленината

бавно в нощта

просто отива си...

По това познах -

есен е дошла,

най-богатия

и красив сезон...

 

О, есен златна, как да ти се възхитя!

 

Гледам и ти се радвам,

ти ни донесе това -

да можем по-силно да се

гушкаме и да ти се радваме.

Ти ни носиш и разходки

по красивите места,

за да можем ние бавно

гъбки да си съберем

и да има за тигана...

 

О, есен златна, как да ти се възхитя!

 

Също си удивителна с това,

че бавно сменяш въздуха

и ни подготвяш за това -

да се подготвим за люта зима

и за къщната топлина...

Носиш ни и всичко, което,

така ако го наречем,

ще кажем - златни улици

и пъстри простори...

 

О, есен златна, как да ти се възхитя!

 



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ребека Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...