Есента!
Гледам през прозореца
и виждам как зеленината
бавно в нощта
просто отива си...
По това познах -
есен е дошла,
най-богатия
и красив сезон...
О, есен златна, как да ти се възхитя!
Гледам и ти се радвам,
ти ни донесе това -
да можем по-силно да се
гушкаме и да ти се радваме.
Ти ни носиш и разходки
по красивите места,
за да можем ние бавно
гъбки да си съберем
и да има за тигана...
О, есен златна, как да ти се възхитя!
Също си удивителна с това,
че бавно сменяш въздуха
и ни подготвяш за това -
да се подготвим за люта зима
и за къщната топлина...
Носиш ни и всичко, което,
така ако го наречем,
ще кажем - златни улици
и пъстри простори...
О, есен златна, как да ти се възхитя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ребека Иванова Всички права запазени
