24 янв. 2007 г., 02:26

Есента...

926 0 1

Есента,
спокойна по характер,
възхитителна със своя артистизъм,
величествена и небрежна,
разхвърлила безброй богатства
по небесата и земята,

пресрещнала съдба човешка:

- Защо си толкоз опустяла?
С коси безцветни, с празен поглед,
покрила с риза сиво-бяла
снагичка крехка, отъняла?

- Несретен род орисница ориса:
за плиткоумие и късогледство,
за тесногръдие и коравосърдечност,
за самолюбие и нечестивост,
да гледат, дишайки, но да не виждат
дъха любовен на лъчите слънчеви;
да слушат себе си, но да не чуват
звъна на звуците божествени.
Да страдат като сенки недокоснати,
без сетива, сами останали -
несещащи блаженството от
тържеството на Духа небесен.

- Защо си толкова жестока?!
Възможно ли е да забравиш
целебната любов всевишна,
която раните духовни
лекува и всеопрощава?

- Човекът, който няма мяра
за своята жестокост
или познание за нейните размери,
ще трябва като Първия
да я изпита в себе си
и в свойте свидни твари.
Докато крие свидно
бацилът-самоунищожител,
гради си дом и град, и село,
живот, мечти и въжделения
върху законите на злото,
тайнствено изплело мрежа,

преграждайки добрто,

ще ходя все така
и ще се надявам
любов да стопли му сърцето.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стела Флорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...