Jan 24, 2007, 2:26 AM

Есента...

  Poetry
927 0 1

Есента,
спокойна по характер,
възхитителна със своя артистизъм,
величествена и небрежна,
разхвърлила безброй богатства
по небесата и земята,

пресрещнала съдба човешка:

- Защо си толкоз опустяла?
С коси безцветни, с празен поглед,
покрила с риза сиво-бяла
снагичка крехка, отъняла?

- Несретен род орисница ориса:
за плиткоумие и късогледство,
за тесногръдие и коравосърдечност,
за самолюбие и нечестивост,
да гледат, дишайки, но да не виждат
дъха любовен на лъчите слънчеви;
да слушат себе си, но да не чуват
звъна на звуците божествени.
Да страдат като сенки недокоснати,
без сетива, сами останали -
несещащи блаженството от
тържеството на Духа небесен.

- Защо си толкова жестока?!
Възможно ли е да забравиш
целебната любов всевишна,
която раните духовни
лекува и всеопрощава?

- Човекът, който няма мяра
за своята жестокост
или познание за нейните размери,
ще трябва като Първия
да я изпита в себе си
и в свойте свидни твари.
Докато крие свидно
бацилът-самоунищожител,
гради си дом и град, и село,
живот, мечти и въжделения
върху законите на злото,
тайнствено изплело мрежа,

преграждайки добрто,

ще ходя все така
и ще се надявам
любов да стопли му сърцето.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стела Флорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...