Есента до зимата
Писмо от циганското лято до баба Зима
Шушне есен под краката
спомени за миналото лято
пламъци рисувани в листата
танцувално капят по земята.
И усмихва се от сутринта света.
Ти не бързай, бабо Зимо,
още малко да ме има -
да загуша под килима
и дървета, и живинки, и цветя,
та когато дойде пролетта,
преродени да се възродим
и живота продължим!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© П Антонова Все права защищены
