Есента до зимата
Писмо от циганското лято до баба Зима
Шушне есен под краката
спомени за миналото лято
пламъци рисувани в листата
танцувално капят по земята.
И усмихва се от сутринта света.
Ти не бързай, бабо Зимо,
още малко да ме има -
да загуша под килима
и дървета, и живинки, и цветя,
та когато дойде пролетта,
преродени да се възродим
и живота продължим!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© П Антонова Всички права запазени
