palenka (П Антонова)
506 18527
26 окт. 2024 г., 11:53  

Есенни залези 

  Поэзия
194 4 16

Бавно отпивам. Глътка по глътка. 

Не съм Сократ. Не зная коя

е последна. И не броя.

Моята гара е без коловози.

Утрото е начало. Денят – благодат.

Слънцето – все по-красиво.

Радва ме дори есента

с умрелите по лятото листа.

Отдавна светът не е същият.

Отдавна и ние сме други.

Белязани от съдбата. 

Миналото в джоба си носим

продънен. Жълти стотинки

по пътя си ръсим.

Да разплатим греховете?

Или нови предплащаме?

Като глътките. Не броим.

Удавник за сламка се хваща.

Нощта в ден превръщаме.

Само залезите броим.

И луната прегръщаме.

Дъното да не отпием

по-скоро се молим.

Иначе всеки път е един,

стъпките не са същите.

Не са същите...

 

Вече не бързам. 

Моята гара е без заминаващи.

 

26.10.2024

© П Антонова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Скитницa - да! Пътят е даденост, която трябва да се изживява с всяка глътка въздух, глътка по глътка.
  • Петя, Златна - благодаря ви! Как се променя отношението ни към едни и същи неща с годините!
  • Не трябва да бързаме,всеки от нас ще извърви своят си път...
    Много ми хареса, Пепи!
  • Не бързай! Животът е кратък, изживей го! Бъди щастлива и винаги се усмихвай!
  • Отдавна не сме същите. Факт!
  • Прекръсих го на "Есенни залези"
  • Ако все още спиш, няма шанс да те събуди.
  • ИнаКалина - И някой червей те гъделичка по най-неподходящите места!
    /това аз ли го написах?/
  • И един ден се събуждаш от другата страна на тревата
  • Благодаря, Мине, с теб! 🙏Благодаря!
  • Така е, Пепи...
    "За миналото не плаче, ни ридае,
    ни розата, ни славеят млад,
    в сълзи зората не сияе,
    за миналото в този свят"
    Винаги, когато ми е тъжно и объркано, спомените когато ме връхлитат, си повтарям тези уникални редове! Помага ли са ми!
  • Благодаря, Лец! 🙏 Нали е ден за размисъл, та и аз се размислих днес 😊
  • Много ми хареса.!!
  • И двамата така ме зарадвахте, Гош и Слав! 💙
    Благодаря ви!
  • Точно! Във всеки джоб, забравено минало...
  • Всички пътуваме към някъде, а крайната дестинация е единствената ясна.
    Поздравявам те.
Предложения
: ??:??