Oct 26, 2024, 11:53 AM  

Есенни залези 

  Poetry
280 4 16
Бавно отпивам. Глътка по глътка.
Не съм Сократ. Не зная коя
е последна. И не броя.
Моята гара е без коловози.
Утрото е начало. Денят – благодат.
Слънцето – все по-красиво.
Радва ме дори есента
с умрелите по лятото листа.
Отдавна светът не е същият.
Отдавна и ние сме други.
Белязани от съдбата.
Миналото в джоба си носим ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© П Антонова All rights reserved.

Random works
: ??:??