Ескизи в горно до минор

26 окт. 2014 г., 09:46

Поэзия

517 0 7

Дъждът подкара облаци към юга.

Мастилницата вятърът катурна.

И птиците над зъбестата урва

видях как чезнеха една след друга.

Със въглен драскаше нощта ескизи,

Дърво – оголило самотно рамо –

за полет вдигна клончета. Но само

издирижира калните репризи.

И със писец ръждясал се подписа

ковчежникът на сивите сезони.

Едва ли спънат щеше да го гони

подир клеймото му задъхан бризът.

Кепенците излющени затръшна

на горската си поща сова бяла.

А облака с протритото духало

припламналите шумчици разръшка.

Един ковач във тъмното остана

да подковава ветровете бесни.

И тишината в угарта небесна

провеси остър профил в пустотата.

Barona38 (Ивайло Терзийски)

2014-10-28T01:04:42+02:00

Възхита са думите ти! Желая ти още много вдъхновение, за да ни зарадваш с новите си книги, Вале...
Регина (Радост Даскалова)

2014-10-27T18:55:49+02:00

това беше невероятна естетическа наслада, за което ти благодаря!
krchernev (Красимир Чернев)

2014-10-27T12:51:12+02:00

Наслада от образи - между небето и земята!
LATINKA-ZLATNA (Латинка-Златна)

2014-10-26T16:54:56+02:00

Поздравления за хубавото стихотворение, Валя!
Ена (Елена Гоцева)

2014-10-26T15:50:00+02:00

Леле!!!
БРАВО ТИ!
Пу пу, да не ти е уроки
Благодаря ти, Валя, за красотата!!!
Eia (Росица Танчева)

2014-10-26T11:49:05+02:00

"Един ковач във тъмното остана
да подковава ветровете бесни.
И тишината в угарта небесна
провеси остър профил в пустотата."
Браво!
Довереница (Дочка Василева)

2014-10-26T11:43:52+02:00

"Дърво – оголило самотно рамо –

за полет вдигна клончета. Но само

издирижира калните репризи."

Харесах!