Ескизи в горно до минор
Дъждът подкара облаци към юга.
Мастилницата вятърът катурна.
И птиците над зъбестата урва
видях как чезнеха една след друга.
Със въглен драскаше нощта ескизи,
Дърво – оголило самотно рамо –
за полет вдигна клончета. Но само
издирижира калните репризи.
И със писец ръждясал се подписа
ковчежникът на сивите сезони.
Едва ли спънат щеше да го гони
подир клеймото му задъхан бризът.
Кепенците излющени затръшна
на горската си поща сова бяла.
А облака с протритото духало
припламналите шумчици разръшка.
Един ковач във тъмното остана
да подковава ветровете бесни.
И тишината в угарта небесна
провеси остър профил в пустотата.
© Валентина Йотова All rights reserved.
