25 янв. 2024 г., 11:28

Ескизи върху спитения плаж

388 4 4

ЕСКИЗИ ВЪРХУ СПИТЕНИЯ ПЛАЖ

 

Когато камионът отнесе

последните чували с листопади,

и вятърът завие като псе

безкрайните си оди и балади,

 

и тръгнат силуети из дъжда,

с които нямам нищо да си кажа,

един Летящ холандец през града,

без теб – се смъквам сам-самин на плажа,

 

и като луд се щурам по брега

край гларусите, тръгнали на роти –

рисувам те – почти! – Едгар Дега,

от пясък вая те – Буонароти,

 

говоря ти – на птичия език! –

но отлетя ми думата вълшебна,

и всичко се разсипва подир миг,

морето безучастно го загребва –

 

трептежите на късните ята

и залеза над Франгенския хребет –

зачеркнах вече всичко на света,

освен едничко – спомена за тебе,

 

рисувам те – със птичите пера –

на спитения плаж – един побъркан.

Ще те рисувам, докато умра! –

а по-нататък ти ще си безсмъртна.

 

24 януарий 2024 г.

гр. Варна, 17, 10 ч.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...