25 янв. 2024 г., 11:28

Ескизи върху спитения плаж

392 4 4

ЕСКИЗИ ВЪРХУ СПИТЕНИЯ ПЛАЖ

 

Когато камионът отнесе

последните чували с листопади,

и вятърът завие като псе

безкрайните си оди и балади,

 

и тръгнат силуети из дъжда,

с които нямам нищо да си кажа,

един Летящ холандец през града,

без теб – се смъквам сам-самин на плажа,

 

и като луд се щурам по брега

край гларусите, тръгнали на роти –

рисувам те – почти! – Едгар Дега,

от пясък вая те – Буонароти,

 

говоря ти – на птичия език! –

но отлетя ми думата вълшебна,

и всичко се разсипва подир миг,

морето безучастно го загребва –

 

трептежите на късните ята

и залеза над Франгенския хребет –

зачеркнах вече всичко на света,

освен едничко – спомена за тебе,

 

рисувам те – със птичите пера –

на спитения плаж – един побъркан.

Ще те рисувам, докато умра! –

а по-нататък ти ще си безсмъртна.

 

24 януарий 2024 г.

гр. Варна, 17, 10 ч.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...