Ескизи върху спитения плаж
ЕСКИЗИ ВЪРХУ СПИТЕНИЯ ПЛАЖ
Когато камионът отнесе
последните чували с листопади,
и вятърът завие като псе
безкрайните си оди и балади,
и тръгнат силуети из дъжда,
с които нямам нищо да си кажа,
един Летящ холандец през града,
без теб – се смъквам сам-самин на плажа,
и като луд се щурам по брега
край гларусите, тръгнали на роти –
рисувам те – почти! – Едгар Дега,
от пясък вая те – Буонароти,
говоря ти – на птичия език! –
но отлетя ми думата вълшебна,
и всичко се разсипва подир миг,
морето безучастно го загребва –
трептежите на късните ята
и залеза над Франгенския хребет –
зачеркнах вече всичко на света,
освен едничко – спомена за тебе,
рисувам те – със птичите пера –
на спитения плаж – един побъркан.
Ще те рисувам, докато умра! –
а по-нататък ти ще си безсмъртна.
24 януарий 2024 г.
гр. Варна, 17, 10 ч.
© Валери Станков All rights reserved.
