Ескизи върху спитения плаж

25.01.2024 г., 11:28 ч.

Поезия » Любовна

134 4 4

ЕСКИЗИ ВЪРХУ СПИТЕНИЯ ПЛАЖ

Когато камионът отнесе

последните чували с листопади,

и вятърът завие като псе

безкрайните си оди и балади,

и тръгнат силуети из дъжда,

с които нямам нищо да си кажа,

един Летящ холандец през града,

без теб – се смъквам сам-самин на плажа,

и като луд се щурам по брега

край гларусите, тръгнали на роти –

рисувам те – почти! – Едгар Дега,

от пясък вая те – Буонароти,

говоря ти – на птичия език! –

но отлетя ми думата вълшебна,

и всичко се разсипва подир миг,

морето безучастно го загребва –

трептежите на късните ята

и залеза над Франгенския хребет –

зачеркнах вече всичко на света,

освен едничко – спомена за тебе,

рисувам те – със птичите пера –

на спитения плаж – един побъркан.

Ще те рисувам, докато умра! –

а по-нататък ти ще си безсмъртна.

24 януарий 2024 г.

гр. Варна, 17, 10 ч.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.