Ескизи върху спитения плаж
ЕСКИЗИ ВЪРХУ СПИТЕНИЯ ПЛАЖ
Когато камионът отнесе
последните чували с листопади,
и вятърът завие като псе
безкрайните си оди и балади,
и тръгнат силуети из дъжда,
с които нямам нищо да си кажа,
един Летящ холандец през града,
без теб – се смъквам сам-самин на плажа,
и като луд се щурам по брега
край гларусите, тръгнали на роти –
рисувам те – почти! – Едгар Дега,
от пясък вая те – Буонароти,
говоря ти – на птичия език! –
но отлетя ми думата вълшебна,
и всичко се разсипва подир миг,
морето безучастно го загребва –
трептежите на късните ята
и залеза над Франгенския хребет –
зачеркнах вече всичко на света,
освен едничко – спомена за тебе,
рисувам те – със птичите пера –
на спитения плаж – един побъркан.
Ще те рисувам, докато умра! –
а по-нататък ти ще си безсмъртна.
24 януарий 2024 г.
гр. Варна, 17, 10 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
