Етажи
Любовта осъмва глухоняма
на дълга из вехтите постели.
И да те е лъгала за двама,
по-красив светът за теб не бе ли?
Всичко с нея, по привичка стара,
раздели докрай наполовина.
Любовта, в която ти повярва,
се стопи – въздишка – в нямо кино.
Сякаш пъхнал крак в обувка чужда,
хорската присъда ти е тясна.
Всичко, от което имаш нужда,
както сън несбъднат, ще зарасне.
На кого тогава ще разкажеш
как позната или непозната,
на нощта, по стръмните етажи,
болката съблича тишината...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивайло Терзийски Все права защищены
