Barona38 (Ивайло Терзийски)
348 6640
Sep 18, 2016, 3:44 PM  

Етажи 

  Poetry » Love
816 1 9

 

 

Любовта осъмва глухоняма
на дълга из вехтите постели.
И да те е лъгала за двама,
по-красив светът за теб не бе ли?

 

Всичко с нея, по привичка стара,
раздели докрай наполовина.
Любовта, в която ти повярва,
се стопи – въздишка – в нямо кино.

 

Сякаш пъхнал крак в обувка чужда,
хорската присъда ти е тясна.
Всичко, от което имаш нужда,
както сън несбъднат, ще зарасне.

 

На кого тогава ще разкажеш
как позната или непозната,
на нощта, по стръмните етажи,
болката съблича тишината...

© Ивайло Терзийски All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Сякаш дори не е реално удоволствието, което доставят творбите ти, Ивайло! Има да се връщам при теб и да те чета оттук нататък.
  • Болката съблича тишината... Невероятно е...
    Уж болка банална - а то... Хиляди животи, милиони, дишат и се чудят защо са така, а не - иначе, защо ги боли, а не са у дома. Домът е сърцето ни...
    Поздрав, Ивайло!
  • Рада и Деско, благословени бъдете..
  • Последният куплет е отвяващ направо!
  • с такава лекота пишеш, а сътворяваш вселени от наситени емоции
  • Благодаря ви от сърце, Електра, Ели и Рени. Бъдете благословени!
  • Прекрасен стих!
  • Прекрасно е! Както всички останали!
  • "И да те е лъгала за двама,
    по-красив светът за теб не бе ли?" - Отговор, не въпрос! Можеш я поезията, Бароне! Поздравления!
Random works
: ??:??