Етапи

Поэзия » Гражданская

770 0 3

Тъгата е насреща.

Днес всичко е тъга.

Старикът от отсреща

пак тича под дъжда.

Днес вече не е лято,

звездите май мълчат.

Листенцата от злато

посърнало дрънчат.

И хората умират

в пороя на града.

По спирките се взират,

избягвайки снега.

От стаята надничам

и виждам всичко туй.

Днес нищо не обичам.

Е, творчески застой.

22.11.2009г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Маргарита (Маргарита Георгиева)

Харесах!

2009-12-09T11:24:05+02:00
Razkolnikova (Ангелина Кънчева)

Първо, благодаря за вниманието Относно хората, тук моето "умират" има символичен смисъл- в пороя цари някакъв хаос и минувачите едва се различават - сняг, дъжд,нали съм в застой, виждам ги като "умиращи" в картинката на този свят,даващ всеки ден едно и също, губят се ... нещо такова ми е мисълта по-скоро от тъгата е... а тази сивота вече ми е прекалено използвана... все пак благодаря за съвета!

2009-12-09T09:18:17+02:00
Sorbus (Пенко Пенков)

Много е хубаво! Само едно ме притеснява! Защо уби хората? Човек остава с впечатлението, че като завали порой и хората мрат като мухи. Защо не измислиш нещо друго? Иначе стихотворението ти е много добро. Даже ми харесва! Предлагам ти така

И хората са сиви
в пороя на града.
По спирките се взират,
избягвайки снега.

Опаа! Хем порой, хем сняг... Хм!

2009-12-09T01:51:16+02:00