Razkolnikova (Ангелина Кънчева)
121 129
9 дек. 2009 г., 00:33

Етапи 

  Поэзия » Гражданская
595 0 3

Тъгата е насреща.

Днес всичко е тъга.

Старикът от отсреща

пак тича под дъжда.

 

Днес вече не е лято,

звездите май мълчат.

Листенцата от злато

посърнало дрънчат.

 

И хората умират

в пороя на града.

По спирките се взират,

избягвайки снега.

 

От стаята надничам

и виждам всичко туй.

Днес нищо не обичам.

Е, творчески застой.

 

 

 

22.11.2009г.

 

 

 

© Ангелина Кънчева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Харесах!
  • Първо, благодаря за вниманието Относно хората, тук моето "умират" има символичен смисъл- в пороя цари някакъв хаос и минувачите едва се различават - сняг, дъжд,нали съм в застой, виждам ги като "умиращи" в картинката на този свят,даващ всеки ден едно и също, губят се ... нещо такова ми е мисълта по-скоро от тъгата е... а тази сивота вече ми е прекалено използвана... все пак благодаря за съвета!
  • Много е хубаво! Само едно ме притеснява! Защо уби хората? Човек остава с впечатлението, че като завали порой и хората мрат като мухи. Защо не измислиш нещо друго? Иначе стихотворението ти е много добро. Даже ми харесва! Предлагам ти така

    И хората са сиви
    в пороя на града.
    По спирките се взират,
    избягвайки снега.

    Опаа! Хем порой, хем сняг... Хм!

Предложения
: ??:??