Тъгата е насреща.
Днес всичко е тъга.
Старикът от отсреща
пак тича под дъжда.
Днес вече не е лято,
звездите май мълчат.
Листенцата от злато
посърнало дрънчат.
И хората умират
в пороя на града.
По спирките се взират,
избягвайки снега.
От стаята надничам
и виждам всичко туй.
Днес нищо не обичам.
Е, творчески застой.
22.11.2009г.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ангелина Кънчева Todos los derechos reservados
Относно хората, тук моето "умират" има символичен смисъл- в пороя цари някакъв хаос и минувачите едва се различават - сняг, дъжд,нали съм в застой, виждам ги като "умиращи" в картинката на този свят,даващ всеки ден едно и също, губят се ... нещо такова ми е мисълта по-скоро от тъгата е... а тази сивота вече ми е прекалено използвана... все пак благодаря за съвета! 
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
