9.12.2009 г., 0:33

Етапи

763 0 3

Тъгата е насреща.

Днес всичко е тъга.

Старикът от отсреща

пак тича под дъжда.

 

Днес вече не е лято,

звездите май мълчат.

Листенцата от злато

посърнало дрънчат.

 

И хората умират

в пороя на града.

По спирките се взират,

избягвайки снега.

 

От стаята надничам

и виждам всичко туй.

Днес нищо не обичам.

Е, творчески застой.

 

 

 

22.11.2009г.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Кънчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесах!
  • Първо, благодаря за вниманието Относно хората, тук моето "умират" има символичен смисъл- в пороя цари някакъв хаос и минувачите едва се различават - сняг, дъжд,нали съм в застой, виждам ги като "умиращи" в картинката на този свят,даващ всеки ден едно и също, губят се ... нещо такова ми е мисълта по-скоро от тъгата е... а тази сивота вече ми е прекалено използвана... все пак благодаря за съвета!
  • Много е хубаво! Само едно ме притеснява! Защо уби хората? Човек остава с впечатлението, че като завали порой и хората мрат като мухи. Защо не измислиш нещо друго? Иначе стихотворението ти е много добро. Даже ми харесва! Предлагам ти така

    И хората са сиви
    в пороя на града.
    По спирките се взират,
    избягвайки снега.

    Опаа! Хем порой, хем сняг... Хм!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...