9.12.2009 г., 0:33

Етапи

761 0 3

Тъгата е насреща.

Днес всичко е тъга.

Старикът от отсреща

пак тича под дъжда.

 

Днес вече не е лято,

звездите май мълчат.

Листенцата от злато

посърнало дрънчат.

 

И хората умират

в пороя на града.

По спирките се взират,

избягвайки снега.

 

От стаята надничам

и виждам всичко туй.

Днес нищо не обичам.

Е, творчески застой.

 

 

 

22.11.2009г.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Кънчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесах!
  • Първо, благодаря за вниманието Относно хората, тук моето "умират" има символичен смисъл- в пороя цари някакъв хаос и минувачите едва се различават - сняг, дъжд,нали съм в застой, виждам ги като "умиращи" в картинката на този свят,даващ всеки ден едно и също, губят се ... нещо такова ми е мисълта по-скоро от тъгата е... а тази сивота вече ми е прекалено използвана... все пак благодаря за съвета!
  • Много е хубаво! Само едно ме притеснява! Защо уби хората? Човек остава с впечатлението, че като завали порой и хората мрат като мухи. Защо не измислиш нещо друго? Иначе стихотворението ти е много добро. Даже ми харесва! Предлагам ти така

    И хората са сиви
    в пороя на града.
    По спирките се взират,
    избягвайки снега.

    Опаа! Хем порой, хем сняг... Хм!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...