1 февр. 2008 г., 07:47
В листовете бели пак се взирам,
с думи искам да творя.
Завистта на хората презирам
и злобата във техните слова.
Щом песен искам да запея,
започват тихо да мълвят -
не можела съм! Но не смеят
високо да го заявят!
Щом почна нещичко да свиря,
не чувам музика край мен -
оставили са подлата си диря
и злоба в нежния рефрен. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация