Ето ме...
В листовете бели пак се взирам,
с думи искам да творя.
Завистта на хората презирам
и злобата във техните слова.
Щом песен искам да запея,
започват тихо да мълвят -
не можела съм! Но не смеят
високо да го заявят!
Щом почна нещичко да свиря,
не чувам музика край мен -
оставили са подлата си диря
и злоба в нежния рефрен.
Не мога с думи да боравя,
не пиша стихове от кеф,
а просто искам да забравя
оставения от лъжи релеф.
Щом някой нещо не харесва
и мисли се за по-голям,
защо е нужно да злорадства,
хвърляйки на други срам?!
Защо е нужно да са лоши,
да всяват смут и страх, тревога?!
Не искам думите им пошли -
Това съм аз и толкоз мога!
с думи искам да творя.
Завистта на хората презирам
и злобата във техните слова.
Щом песен искам да запея,
започват тихо да мълвят -
не можела съм! Но не смеят
високо да го заявят!
Щом почна нещичко да свиря,
не чувам музика край мен -
оставили са подлата си диря
и злоба в нежния рефрен.
Не мога с думи да боравя,
не пиша стихове от кеф,
а просто искам да забравя
оставения от лъжи релеф.
Щом някой нещо не харесва
и мисли се за по-голям,
защо е нужно да злорадства,
хвърляйки на други срам?!
Защо е нужно да са лоши,
да всяват смут и страх, тревога?!
Не искам думите им пошли -
Това съм аз и толкоз мога!
© Иринка All rights reserved.
