Ето ме! Като круша презряла...

14 февр. 2019 г., 09:03

Поэзия

882 5 4

ЕТО МЕ! КАТО КРУША ПРЕЗРЯЛА.
Готова - да падне далеч от дървото си.
Много гробове съм преляла!
Затова - вдигам тост за Живота.

ЖИВОТА!
(аз, всъщност - едва го понасям)
Но - още го стискам зад зъби!
На гръб съм го метнала - и го разнасям!
Едва ли не - като луда!

Нямам сили за повече драми!
(пак ще тече - там, където е текло)
Време е - да си зашия раните!
И, да си намеря... сърцето!

Ена (Елена Гоцева)

2019-04-01T16:53:31+03:00

Наслаждавам се на поезията ти.
Благодаря ти!
Avis (Павлина Соколова)

2019-02-15T12:57:57+02:00

!
sisi6571 (Светла Илиева)

2019-02-15T01:12:22+02:00

Трудна, да, но не невъзможна - осъзнаването е половин победа! Другото е воля!
Поздравления, Гълъбина!!
Katriona (Кети Рашева)

2019-02-14T11:23:04+02:00

Трудни задачи си е поставила лирическата!