Feb 14, 2019, 9:03 AM

Ето ме! Като круша презряла... 

  Poetry
791 5 4

ЕТО МЕ! КАТО КРУША ПРЕЗРЯЛА.
Готова - да падне далеч от дървото си.
Много гробове съм преляла!
Затова - вдигам тост за Живота.

 

ЖИВОТА!
(аз, всъщност - едва го понасям) 
Но - още го стискам зад зъби! 
На гръб съм го метнала - и го разнасям! 
Едва ли не - като луда!
 

Нямам сили за повече драми!
(пак ще тече - там, където е текло)
Време е - да си зашия раните! 
И, да си намеря... сърцето!

© Гълъбина Митева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??