Ето ме! Като круша презряла...
ЕТО МЕ! КАТО КРУША ПРЕЗРЯЛА.
Готова - да падне далеч от дървото си.
Много гробове съм преляла!
Затова - вдигам тост за Живота.
ЖИВОТА!
(аз, всъщност - едва го понасям)
Но - още го стискам зад зъби!
На гръб съм го метнала - и го разнасям!
Едва ли не - като луда!
Нямам сили за повече драми!
(пак ще тече - там, където е текло)
Време е - да си зашия раните!
И, да си намеря... сърцето!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гълъбина Митева Всички права запазени
