20 дек. 2010 г., 17:50

Етюд 

  Поэзия » Пейзажная
676 0 6

ЕТЮД

 

Препусна ручей, жадно приласкан
от тръпната за обич земна гръд…
Небето разкъса своята плът
и пръсна по пясъка перлен гердан…


Залезът, с невиждащи от страст очи,
жадно затанцува със вълните,
кокетно заплете луната в косите си
и подари на нощта милиони звезди…

Земята, задъхана от полуделия ден,
потърси горещия дъх на южняка.
На морския бряг сто цигулки запяха,
заглъхна прибоят като вик затаен…

© Йорданка Господинова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??