Етюд
ЕТЮД
Препусна ручей, жадно приласкан
от тръпната за обич земна гръд…
Небето разкъса своята плът
и пръсна по пясъка перлен гердан…
Залезът, с невиждащи от страст очи,
жадно затанцува със вълните,
кокетно заплете луната в косите си
и подари на нощта милиони звезди…
Земята, задъхана от полуделия ден,
потърси горещия дъх на южняка.
На морския бряг сто цигулки запяха,
заглъхна прибоят като вик затаен…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йорданка Господинова Все права защищены
