Dec 20, 2010, 5:50 PM

Етюд 

  Poetry » Landscape
675 0 6

ЕТЮД

 

Препусна ручей, жадно приласкан
от тръпната за обич земна гръд…
Небето разкъса своята плът
и пръсна по пясъка перлен гердан…


Залезът, с невиждащи от страст очи,
жадно затанцува със вълните,
кокетно заплете луната в косите си
и подари на нощта милиони звезди…

Земята, задъхана от полуделия ден,
потърси горещия дъх на южняка.
На морския бряг сто цигулки запяха,
заглъхна прибоят като вик затаен…

© Йорданка Господинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??