3 янв. 2024 г., 13:00

Етюд за предстоящата забрава

519 4 11

ЕТЮД ЗА ПРЕДСТОЯЩАТА ЗАБРАВА

 

Софийската мъгла е безпогрешна,

нахълта ли неканена в дома.

Тършува в изоставения дрешник,

в кашона с непрочетени писма.

 

Небрежно връз матрака разпилява 

платнището от ланшен листопад,

и – парещи сред златната му плява,

три жълъда търкулва – да блестят.

 

Край купчина забравени монети

промушва се оцъклена луна,

замръзва мракът в снопче светлина. 

 

Въздишки на забравени поети

покрива подранилата слана.

Под стълбището дебне тишина.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...