Етюд за предстоящата забрава
ЕТЮД ЗА ПРЕДСТОЯЩАТА ЗАБРАВА
Софийската мъгла е безпогрешна,
нахълта ли неканена в дома.
Тършува в изоставения дрешник,
в кашона с непрочетени писма.
Небрежно връз матрака разпилява
платнището от ланшен листопад,
и – парещи сред златната му плява,
три жълъда търкулва – да блестят.
Край купчина забравени монети
промушва се оцъклена луна,
замръзва мракът в снопче светлина.
Въздишки на забравени поети
покрива подранилата слана.
Под стълбището дебне тишина.
© Валентина Йотова All rights reserved.
