25 нояб. 2009 г., 21:33

Етюд за вятър и цигулки

952 0 0

Шушне вятърът, устни издул

и над облака свирят цигулки,

тънки рокли от хладна мъгла

си навличат звезди – като булки.

Сякаш дюли в старинен бюфет,

бляскат златно очите ми в мрака,

дишам трудно, небето гори.

Днес съм лоша. Защо да те чакам?

И светулките май са нещастни сега,

със угаснали жълти фенери

никой не може във тази мъгла,

път за крилете ми да намери.

А ти – предател и... от все сърце

разпъна ме. Най–грешната от всички.

Без име съм. За теб - измислен сън.

Несбъднатост в кафез за птички...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Джулиана Кашон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...