Етюд за вятър и цигулки

Шушне вятърът, устни издул

и над облака свирят цигулки,

тънки рокли от хладна мъгла

си навличат звезди – като булки.

Сякаш дюли в старинен бюфет,

бляскат златно очите ми в мрака,

дишам трудно, небето гори.

Днес съм лоша. Защо да те чакам?

И светулките май са нещастни сега,

със угаснали жълти фенери

никой не може във тази мъгла,

път за крилете ми да намери.

А ти – предател и... от все сърце

разпъна ме. Най–грешната от всички.

Без име съм. За теб - измислен сън.

Несбъднатост в кафез за птички...