eutyhia
тази нощ Евтихия
свалям забрадката
приласкавам луната
в сухите си ръце
сърцето ми
пристанище на черната нощ
изгорена до лудост
в прахта танцувам сама
сълзи
пея приспивна песен
на скитащите души на моряците
които никога не се завръщат
у дома
в свърталището на вятъра влизам
припомням си целувките
забравям всички написани някога думи
търся очите си
затворени на дъното на океана
търся следите си
оставени по повърхността на водата
проклинам спомените
залостените врати
тишината
танцувам сълзи
и чакам
достатъчно
да се върнеш
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Зорница Николова Все права защищены
