Jul 20, 2008, 6:03 PM
eutyhia
тази нощ Евтихия
свалям забрадката
приласкавам луната
в сухите си ръце
сърцето ми
пристанище на черната нощ
изгорена до лудост
в прахта танцувам сама
сълзи
пея приспивна песен
на скитащите души на моряците
които никога не се завръщат
у дома
в свърталището на вятъра влизам
припомням си целувките
забравям всички написани някога думи
търся очите си
затворени на дъното на океана
търся следите си
оставени по повърхността на водата
проклинам спомените
залостените врати
тишината
танцувам сълзи
и чакам
достатъчно
да се върнеш
© Зорница Николова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Слабост си ми!
Не само тук,но и от блога! -
Пак мълча...
-
написах коментар и го изтрих...
Росица е права, понякога ми се иска да оставя просто едно замислено да, или пък да си помълча ...
` -
танцуваш звезди...и чакаш...достатъчно да се върне...
като река ме отнасяш...с обич, Зорница. -
разбиваш ме с тия финали...
-
Липсваше...Това,което си написала е болезнено и много dressy...Мога да кажа само РАЗБИРАМ !!!
-
мац*
-
хубаво!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
танцувам сълзи"..
Адски силно. Наистина много ме разчувства! Много силно!