Jul 20, 2008, 6:03 PM

eutyhia

713 0 9

тази нощ Евтихия

свалям забрадката

приласкавам луната

в сухите си ръце

сърцето ми

пристанище на черната нощ

изгорена до лудост

в прахта танцувам сама

сълзи

пея приспивна песен

на скитащите души на моряците

които никога не се завръщат

у дома

в свърталището на вятъра влизам

припомням си целувките

забравям всички написани някога думи

търся очите си

затворени на дъното на океана

търся следите си

оставени по повърхността на водата

проклинам спомените

залостените врати

тишината

танцувам сълзи

и чакам

достатъчно

да се върнеш

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зорница Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...