Jul 20, 2008, 6:03 PM

eutyhia

711 0 9

тази нощ Евтихия

свалям забрадката

приласкавам луната

в сухите си ръце

сърцето ми

пристанище на черната нощ

изгорена до лудост

в прахта танцувам сама

сълзи

пея приспивна песен

на скитащите души на моряците

които никога не се завръщат

у дома

в свърталището на вятъра влизам

припомням си целувките

забравям всички написани някога думи

търся очите си

затворени на дъното на океана

търся следите си

оставени по повърхността на водата

проклинам спомените

залостените врати

тишината

танцувам сълзи

и чакам

достатъчно

да се върнеш

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зорница Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...