Jul 20, 2008, 6:03 PM

eutyhia

714 0 9

тази нощ Евтихия

свалям забрадката

приласкавам луната

в сухите си ръце

сърцето ми

пристанище на черната нощ

изгорена до лудост

в прахта танцувам сама

сълзи

пея приспивна песен

на скитащите души на моряците

които никога не се завръщат

у дома

в свърталището на вятъра влизам

припомням си целувките

забравям всички написани някога думи

търся очите си

затворени на дъното на океана

търся следите си

оставени по повърхността на водата

проклинам спомените

залостените врати

тишината

танцувам сълзи

и чакам

достатъчно

да се върнеш

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зорница Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...