eutyhia
тази нощ Евтихия
свалям забрадката
приласкавам луната
в сухите си ръце
сърцето ми
пристанище на черната нощ
изгорена до лудост
в прахта танцувам сама
сълзи
пея приспивна песен
на скитащите души на моряците
които никога не се завръщат
у дома
в свърталището на вятъра влизам
припомням си целувките
забравям всички написани някога думи
търся очите си
затворени на дъното на океана
търся следите си
оставени по повърхността на водата
проклинам спомените
залостените врати
тишината
танцувам сълзи
и чакам
достатъчно
да се върнеш
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Зорница Николова Всички права запазени
