„Еврика!“
Разнищвам душата си лист подир лист,
ядрото стигам, но диря целостта
и нали съм си все проклет фаталист,
преди гръмко „Еврика!“ да изрека,
все гола препъвам се във мъдростта.
Поизтупвам се, същи луд песимист,
отчаяно в шушулката се свивам,
дори и листицата си прибирам,
че така и не откривам същността…
Що е щастие незнаейки, тъжа,
дорде слънцеструйно проблясва пчела!
Разтварям душата си лист подир лист,
ядрото стигам, а там е любовта…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Росица Танчева Все права защищены
