23.02.2014 г., 12:09 ч.

„Еврика!“ 

  Поезия
579 0 8

Разнищвам душата си лист подир лист,

ядрото стигам, но диря целостта

и нали съм си все проклет фаталист,

преди гръмко „Еврика!“ да изрека,

все гола препъвам се във мъдростта.

Поизтупвам се, същи луд песимист,

отчаяно в шушулката се свивам,

дори и листицата си прибирам,

че така и не откривам същността…

Що е щастие незнаейки, тъжа,

дорде слънцеструйно проблясва пчела!

Разтварям душата си лист подир лист,

ядрото стигам, а там е любовта…

© Росица Танчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • „Ако пчелата не пристига, мечтата стига.“
    Но щом е пристигнала, Роси, разтваряй листенца...
    Поздравления!
  • Щастливка! Намерила си любовта.
    Поздрави!
  • „Еврика!“ ... ядрото стигам!
    да!!!
  • Най-накрая се случва! Поздрав, Росица!
  • Замислих се над интересното противопоставяне на ядрото и целостта...
    Дали, стигайки до ядрото, постигаме целостта, или напротив?!
    Като че ли твоят окончателен отговор е да!
    Поздрав!
  • "преди гръмко „Еврика!“ да изрека,
    все гола препъвам се във мъдростта."
    Браво, Роси!Чудесен стих!
  • "Разтварям душата си лист подир лист,
    ядрото стигам, а там е любовта…"

    Прекрасно, Роси! Поздрав!
  • Трябва да я пазим и да я опазииим, тази безценна любов! Поздравления, Роси!
Предложения
: ??:??