13 июл. 2021 г., 22:01

Европейско 2020

831 0 1

Европейско 2020

 

След поредния мач заспива

и утихва за кратко градът.

Още ден така си отива,

но не спира за миг Светът.

 

Наполовина той е тъжен,

наполовина пее в нощта,

след равенството е длъжен

да решава свойта съдба.

 

И съдбата си бие дузпи,

и трепери, но силна стои,

ако нервите си изпусне,

кой ли ще победи?

 

На живота мача приключи,

за да дойде друг като нов

и отвори сърцата с ключа

на жребия чиста любов.

 

Футболисти сменят отбори,

но устремът в тях гори

за вечна битка за спорят

с други световни звезди.

 

И къде съм аз посред мрака?

Ще осъмна и утре пиян.

Колко време още ме чака

и за мач ли бях призован?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бойко Беров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...