22 янв. 2008 г., 10:56

Евтино 

  Поэзия » Философская
628 0 15

Накъсани от болка, мигове крещят.

Сърцата им, до болка изтънели,

туптят задъхано, без капка жал,

че всичко като че започва…

от едничка шепа кал.

И сякаш запечатват се в буци лед…

Опитват се да ги убият без остатък.

Пустинен залез – кърваво-червен,

и пясъчни вълни - подвижни крясъци,

понесени от сух пустинен вятър.

Оазис ли?! Къде? Мираж в пустинята.

Тях никой никога не ги е галил,

а времето изтича през шепата пясък,

със трясък - буря в чаша вода –

игра на обстоятелства и факти.

Импровизиран пясъчен часовник –

пясъкът потича на обратно.

На времето е сложена цена –

Продава се! – на битака.

Евтино - за спомен, два.

Стрелките – изкривени и ръждясали -

застинали в болезнено очакване.

А часовете ли? – минават гратис.

Веригата – все по-къса остава,

заровена в пясъка, ръждясва…

Импровизация...

че всичко ще започне отначало.

© Нели Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??