Jan 22, 2008, 10:56 AM

Евтино

802 0 15

Накъсани от болка, мигове крещят.

Сърцата им, до болка изтънели,

туптят задъхано, без капка жал,

че всичко като че започва…

от едничка шепа кал.

И сякаш запечатват се в буци лед…

Опитват се да ги убият без остатък.

Пустинен залез – кърваво-червен,

и пясъчни вълни - подвижни крясъци,

понесени от сух пустинен вятър.

Оазис ли?! Къде? Мираж в пустинята.

Тях никой никога не ги е галил,

а времето изтича през шепата пясък,

със трясък - буря в чаша вода –

игра на обстоятелства и факти.

Импровизиран пясъчен часовник –

пясъкът потича на обратно.

На времето е сложена цена –

Продава се! – на битака.

Евтино - за спомен, два.

Стрелките – изкривени и ръждясали -

застинали в болезнено очакване.

А часовете ли? – минават гратис.

Веригата – все по-къса остава,

заровена в пясъка, ръждясва…

Импровизация...

че всичко ще започне отначало.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...