Накъсани от болка, мигове крещят.
Сърцата им, до болка изтънели,
туптят задъхано, без капка жал,
че всичко като че започва…
от едничка шепа кал.
И сякаш запечатват се в буци лед…
Опитват се да ги убият без остатък.
Пустинен залез – кърваво-червен,
и пясъчни вълни - подвижни крясъци,
понесени от сух пустинен вятър.
Оазис ли?! Къде? Мираж в пустинята.
Тях никой никога не ги е галил,
а времето изтича през шепата пясък,
със трясък - буря в чаша вода –
игра на обстоятелства и факти.
Импровизиран пясъчен часовник –
пясъкът потича на обратно.
На времето е сложена цена –
Продава се! – на битака.
Евтино - за спомен, два.
Стрелките – изкривени и ръждясали -
застинали в болезнено очакване.
А часовете ли? – минават гратис.
Веригата – все по-къса остава,
заровена в пясъка, ръждясва…
Импровизация...
че всичко ще започне отначало.
© Нели Всички права запазени