Накъсани от болка, мигове крещят.
Сърцата им, до болка изтънели,
туптят задъхано, без капка жал,
че всичко като че започва…
от едничка шепа кал.
И сякаш запечатват се в буци лед…
Опитват се да ги убият без остатък.
Пустинен залез – кърваво-червен,
и пясъчни вълни - подвижни крясъци,
понесени от сух пустинен вятър.
Оазис ли?! Къде? Мираж в пустинята.
Тях никой никога не ги е галил, ...