19 сент. 2007 г., 08:26

Ездач

574 0 8
Като ездач невръстен галопирам,
осъществил непостижимата мечта!
Да можех и със чувства да жонглирам,
тъй както конска грива стисках във ръка!

Като презрял обществени условности,
намразих деликатността!
Да можех да си събера душата,
тъй както съкровище, намерено на дъното!

Като привличане неотразимо,
излязох от мрак на светлина!
Да можех с думичките непростими,
тъй както в приказки вълшебни,
                                       да се причестЯ!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви от сърце, чувствувам се по-щастлива!!!
  • Ей, как ги виждаш тия неща, с твоите красиви очи.Красив стих.С обич.
  • Много хубав стих!!!
    Поздрави!
  • "Като презрял обществени условности,
    намразих деликатността!
    Да можех да си събера душата,
    тъй както съкровище, намерено на дъното"

    Ти си съкровище!!!
  • "Да можех и със чувства да жонглирам,
    тъй както конска грива стисках във ръка!"
    Аз мисля,че можеш.Стиховете ти са доказателство за това!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...