19.09.2007 г., 8:26

Ездач

571 0 8
Като ездач невръстен галопирам,
осъществил непостижимата мечта!
Да можех и със чувства да жонглирам,
тъй както конска грива стисках във ръка!

Като презрял обществени условности,
намразих деликатността!
Да можех да си събера душата,
тъй както съкровище, намерено на дъното!

Като привличане неотразимо,
излязох от мрак на светлина!
Да можех с думичките непростими,
тъй както в приказки вълшебни,
                                       да се причестЯ!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви от сърце, чувствувам се по-щастлива!!!
  • Ей, как ги виждаш тия неща, с твоите красиви очи.Красив стих.С обич.
  • Много хубав стих!!!
    Поздрави!
  • "Като презрял обществени условности,
    намразих деликатността!
    Да можех да си събера душата,
    тъй както съкровище, намерено на дъното"

    Ти си съкровище!!!
  • "Да можех и със чувства да жонглирам,
    тъй както конска грива стисках във ръка!"
    Аз мисля,че можеш.Стиховете ти са доказателство за това!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...