Sep 19, 2007, 8:26 AM

Ездач 

  Poetry
428 0 8
Като ездач невръстен галопирам,
осъществил непостижимата мечта!
Да можех и със чувства да жонглирам,
тъй както конска грива стисках във ръка!

Като презрял обществени условности,
намразих деликатността!
Да можех да си събера душата,
тъй както съкровище, намерено на дъното!

Като привличане неотразимо,
излязох от мрак на светлина!
Да можех с думичките непростими,
тъй както в приказки вълшебни,
                                       да се причестЯ!

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ви от сърце, чувствувам се по-щастлива!!!
  • Ей, как ги виждаш тия неща, с твоите красиви очи.Красив стих.С обич.
  • Много хубав стих!!!
    Поздрави!
  • "Като презрял обществени условности,
    намразих деликатността!
    Да можех да си събера душата,
    тъй както съкровище, намерено на дъното"

    Ти си съкровище!!!
  • "Да можех и със чувства да жонглирам,
    тъй както конска грива стисках във ръка!"
    Аз мисля,че можеш.Стиховете ти са доказателство за това!
  • Има ли човек желание, искричката се запалва и после следваш светлината.
    Поздрави, Мариола!!!
  • Ще успееш да се пречистиш!Дори вече си го направила!Поздрав и прегръдки!
  • "Да можех с думичките непростими,
    тъй както в приказки вълшебни,
    да се причестЯ!"
    Можеш!
    Хареса ми!
Random works
: ??:??