3 дек. 2008 г., 20:24

Езеро

1.5K 0 3
Къде отиде, мое езеро синьо,
обагрено със златисти окраски?
Къде са дантелите студени,
в които някога потапях ръка?
Къде е върбата самотна
с окапали листа и клюмнали
от вятъра клони?
Къде са патиците от бяла коприна,
които плуваха бодро в твоите прегръдки?
Къде са лебедите снежни, кашмирени,
навели свенливо глава?
Къде са листенцата, плаващи
върху леките вълни на повърхността?
Остана моето езеро там - някъде в миналото,
далече от мен, но споменът за него
не ще избледнее в моето съзнание!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...