3 дек. 2008 г., 20:24

Езеро

1.5K 0 3
Къде отиде, мое езеро синьо,
обагрено със златисти окраски?
Къде са дантелите студени,
в които някога потапях ръка?
Къде е върбата самотна
с окапали листа и клюмнали
от вятъра клони?
Къде са патиците от бяла коприна,
които плуваха бодро в твоите прегръдки?
Къде са лебедите снежни, кашмирени,
навели свенливо глава?
Къде са листенцата, плаващи
върху леките вълни на повърхността?
Остана моето езеро там - някъде в миналото,
далече от мен, но споменът за него
не ще избледнее в моето съзнание!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....