3 дек. 2008 г., 20:24

Езеро

1.5K 0 3
Къде отиде, мое езеро синьо,
обагрено със златисти окраски?
Къде са дантелите студени,
в които някога потапях ръка?
Къде е върбата самотна
с окапали листа и клюмнали
от вятъра клони?
Къде са патиците от бяла коприна,
които плуваха бодро в твоите прегръдки?
Къде са лебедите снежни, кашмирени,
навели свенливо глава?
Къде са листенцата, плаващи
върху леките вълни на повърхността?
Остана моето езеро там - някъде в миналото,
далече от мен, но споменът за него
не ще избледнее в моето съзнание!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...