Огледална (Веселка) Огледална (Веселка)
10
Dec 3, 2008, 8:24 PM

Езеро

1.5K 0 3
Къде отиде, мое езеро синьо,
обагрено със златисти окраски?
Къде са дантелите студени,
в които някога потапях ръка?
Къде е върбата самотна
с окапали листа и клюмнали
от вятъра клони?
Къде са патиците от бяла коприна,
които плуваха бодро в твоите прегръдки?
Къде са лебедите снежни, кашмирени,
навели свенливо глава?
Къде са листенцата, плаващи
върху леките вълни на повърхността?
Остана моето езеро там - някъде в миналото,
далече от мен, но споменът за него
не ще избледнее в моето съзнание!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселка All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0